АУТИСТ В ГРУПАТА! АМИ СЕГА?!?

Това е моя статия, публикувана в бр. 2/2019 на сп. "Детска градина. Училище"

Галина Димиева – детски учител

Има дни, в които е ужасно трудно за всички нас, за тези които се грижим за хората с аутизъм,…както и за самите тях. Дейвид  Мичъл 

(Разработка по книгата „Причината да скачам“ на Наоки Хигашда)

Безспорен е фактът, че в последните години децата-аутисти се увеличават.  За съжаление, аутистичният спектър е твърде обширен.  Учените все още търсят причините за това състояние при някои хора. Междувременно, ние Учителите трябва да бъдем подготвени да отговорим на предизвикателството да обучаваме и възпитаваме аутисти без да нарушаваме тяхната личностна автономия.  Наредбата за приобщаващо образование дава обща рамка за работата с деца със СОП. Има, разбира се, много обучения, в които рефлексивните учители, биха могли да се включат. Но досега не сме срещали разработени съвети за конкретни ситуации във педагогическото взаимодействие с деца-аутисти. 

Целите на настоящата  разработка са да се дадат практически  напътствия за работата на учителя в дадени ситуации, за да се обезпечат адекватно нуждите на децата аутисти в педагогическото общуване. Авторът си поставя следните задачи:

• Да се проучат често срещани състояния при децата с аутизъм;

• Да се изследва и представи виждането на самото дете спрямо съответната ситуация;

• Да се открият подходящи ответни реакции на учителя в група, които да са в подкрепа на детето-аутист и да не накърняват неговото достойнство.

Настоящата разработка не претендира за изчерпателност, тъй като такава все още няма в научните среди по изследване на аутистичния спектър. Въпросът се разглежда според състоянията и особености на детето-аутист.

Приобщаване

Първо и най-важно: не бива да забравяме, че детето – аутист е част от нашата група. Макар че са различни, редно е те да бъдат приобщени както всяко едно друго дете. От това как учителят общува с тях зависи и взаимовръзката на аутиста с останалите деца в групата.  Вярно е, че понякога е трудно да запазим самообладание, но трябва винаги да помним, че ние сме пример за подражание на всички деца в групата. Отношението на учителя към детето – аутист не би трябвало да бъде снизходително, нито да накърнява неговото достойнство. Самите аутисти знаят, че причиняват големи грижи на околните и това ги натъжава и обърква още повече. За тях е много болезнено да не могат да се изразяват и да не са разбрани.

Таблици

Повечето хора от аутистичния спектър обичат таблиците и числата. Яснотата при таблиците им действа успокояващо. Подреждането на предмети е страхотно забавление за тях. Понякога те подреждат с маниакално постоянство.  Използвайте тази тяхна дарба! Във всяка група има колички, дребни предмети за сортиране.  Или просто накъсайте дребни парчета цветна хартия, които да разделят по цвят или по техен собствен замисъл. Покажете им, че това е важно за вас и останалите деца в групата като сътворите нещо от разделените хартиени парченца. Аутистите обожават цифрите. Покажете им, че ги бива като им давате подходящи математически задачи. Повечето деца, макар и да не го показват, разпознават графичните изображения на числа и букви, също така добра боравят с карти на Глен Доман. Снабдете се с подобни дидактични материали и ги предоставяйте на детето-аутист.

Странно и силно говорене

Хората с аутизъм не говорят нарочно със странен глас и странна интонация. Думите, които казват невинаги са думите, които желаят да кажат.  Пронизителните писъци не са приятни за никого, но това е нещо, което те не могат да контролират. Освен това, много често се случва, те да повтарят познати думи и фрази. В повечето случаи това са реплики на учители и други възрастни, които са ги впечатлили, а може да е и реклама, която са чули по телевизията. Помнете, че детето-аутист няма контрол върху тези „изпуснати думи“. Понякога то самото не осъзнава, че издава звуци. Не го съдете! И не му правете забележки. Постоянните упражнения и практика неимоверно много помагат за интелектуалното развитие на тези деца. Поощрявайте децата и не позволявайте някой да им се смее и подиграва. 

Повтарянето на думите

Често при децата – аутисти се случва да повторят въпросът, който сте им задали. Това е така, защото те се опитват да пресеят информацията в главата си, за да открият правилната картина – отговор на въпроса. Но тяхната памет е твърде неуслужлива и е възможно изобщо да не открият отговорът. Добър коз в нашите ръце е да зададем въпросът така, че последната дума да е отговорът му. Така детето-аутист ще може да отговори, и то правилно, дори задавайки въпросът. По този начин придобива смелост и самочувствие. Не забравяйте да поощрите и похвалите успешните опити. Това е много важно за аутистичната индивидуалност на тези деца. 

Мълчанието и забавените отговори

Много учители изключват изцяло от занятие децата от аутистичния спектър. Има и такива, които не ги включват в тържества, което е много жалко. Причината за липсата на отговори или за забавените такива е, че докато дойде редът на детето да се изкаже, то вече е забравило отговора. Може да ви се струва странно, но това по никакъв начин не бива да ви спира да задавате въпроси. В крайна смета, по този начин и децата с аутизъм възприемат нови знания.  Задавайте кратки и ясни въпроси, които изискват кратки отговори. 

„Колко пъти трябва да ти казвам?“

Децата-аутисти е възможно понякога да ви се струват вироглави. Колкото и пъти да е предупредено за нещо, то отново и отново се държи по същия обществено неприемлив начин.  Помнете! Детето–аутист не желае да ви ядоса или разстрои. Причината да повтарят действия, за които са предупредени стократно, че не бива да правят е същата неуслужлива памет, за която стана дума по-горе. В тази ситуация единственият съвет е да стоите наблизо и да внимавате детето да не се нарани.  Децата-аутисти се нуждаят от повече подканяне да свършат някоя задача или поръчение. Ако не получат правилната подкана, те напълно изгубват смисъла в дадено действие. Използвайте думите „Хайде!“ , „Добре, давай!“ и други, които ще помогнат на детето да „превключи“ към дадено желано действие. Важно е като давате поръчение на детето да се обърнете лично към него, по име, за да може то по-лесно да възприеме вашите думи. Имайте предвид, че те много обичат да изпълняват поръчения. Така се чувстват нужни и ценени.

Гледането встрани

На всеки учител, който е имал досег с аутист, е направило впечатление, че докато говорим с детето, то гледа встрани. Изглежда все едно ни игнорират като им говорим. Напротив! Аутистите притежават непонятната за нас дарба да „виждат думите“. Те гледат гласа на човека и полагат спартански усилия да ни разберат с всичките си сетива. За това те не могат да изпълнят очакванията на обществото и да спазят етичната норма да ни гледат в очите, докато разговаряме с тях.  Примирете се и приемете, че в гледането встрани няма нищо лошо. Продължавайте да комуникирате!

Тактилни усещания

По-голямата част от аутистите усещат допира като дразнение. Това е причината да не обичат да сменят дрехите си, да не харесват да ги държат за ръка, както и да ги докосват. Понякога те смятат, че упражнявате контрол над тяхното тяло, върху което те самите трудно имат контрол. Знаейки тези особености на децата с аутизъм ограничете физическите контакти, ако прецените, че това ги дразни. Част от децата аутисти, обаче, обичат да бъдат силно прегърнати, когато са в едно от онези приповдигнати състояния. 

Импулсите

Децата с аутизъм изпитват импулси да се стрелват към всичко, което им възбуди интереса. Погрешно е схващането, че те обичат да стоят сами. Те се изолират, защото се притесняват, че ни ядосват или ни дразнят. Не отделяйте детето-аутист от другите, не го изолирайте нарочно. Напротив социализирайте го постоянно и непрекъснато. Когато има импулс и се втурне нанякъде просто бъдете до него и го наблюдавайте да не се нарани. Често тези деца са възприемани като свръх- или хиперактивни. Те чувстват постоянно безпокойство и то е толкова силно, че не могат да останат неподвижни. Когато им се каже да се успокоят, те не ни разбират, тъй като точно движението ги успокоява. Съвет: Създавайте условия за детето да се движи свободно.

Грешките

Дори дребните грешки предизвикват у детето с аутизъм серия от реакции, подобни на връхлитаща буря. То не е способно да удържи емоциите си. Тогава то плаче, пищи, хвърля предмети, способно е да се самонарани. Бъдете толерантни към тези състояния, колкото и трудно да е да сдържим гнева си, не забравяйте, че тази реакция е нежелана и от самото дете и колкото по-бързо излезе от това състояние, толкова по-добре ще е за всички. В такива моменти  внимавайте за физическото здраве на детето и го наглеждайте.

Подскоците и въртенето, размахването на ръце и пръсти пред лицето

Чувството на щастие и тъга намира физическо отражение у хората с аутизъм. Те не са господари на тялото си. И повечето физически движения не са по тяхна воля. При все това, чувството за свобода при отскачането и преодоляването на гравитацията им доставя неимоверно удоволствие. Оставете детето-аутист да подскача на воля и да се върти около оста си. Обяснете по разбираем начин на останалите деца в групата, че това е добре за техния приятел. Неизменните неща са успокояващи за тях. Позволете им да боравят с един  и същ, предпочитан от тях, предмет. Много колеги използват парче пластилин, което детето да прехвърля в ръцете си. 

Трудно ви е да ги разберете…! Спомнете си, че и те изпитват затруднения да разберат вас!

Запушване на ушите

Повечето аутисти не обичат силни шумове. Те се чувстват некомфортно в шумна обстановка. Обърканата им сетивност ги кара при по-високи нива на шума да загубват окончателно усещането за себе си. Какво можем да направим ние учителите, за да им помогнем в тази насока? По презумпция детският колектив е  шумен. Постоянно в групите има детска глъчка. Хубаво е да се обясни на децата по разбираем за тях начин, че силният шум не е приятен за никого. Съблюдаването на спазването на установените правила в групата допринася за осигуряване на спокойна обстановка. 

Болката

Сетивността към болката при аутистите се различава от тази при другите хора. Така например, те могат да пищят от болка, когато им режат ноктите, а да не реагират изобщо, когато си счупят крайник. Единственият съвет, който бихме могли да дадем в тази насока е: „Бъдете бдителни!“. Отнасяйте се с особено внимание към травмите и нараняванията на детето-аутист. Добре би било винаги да се консултирате с градинските сестри и/или към лекаря на смяна, който да извърши щателен преглед.

Хранене

Почти всички аутисти са придирчиви към храната.  За тях хранене коства големи усилия. Те имат малък набор от храни, които обичат. Всички останали храни не предизвикват тяхното внимание и апетит. Ненасилственото насърчаване да опитват различни храни е добър вариант за постепенно въвеждане на повече храни. В никакъв случай не насилвайте детето да си изяде всичко! Това може да предизвика бурна и неочаквана реакция.

Сънят

Режимът на сън и будуване при аутистите е твърде различен. Често децата-аутисти не спят следобеден сън.  Това са моментите, в които много обозримо, те неволно изпускат странни звуци, пренареждат на глас заучени фрази и т.н. В група, в която всички останали деца спят, това би се оказало проблем. В тези моменти повечето учители са си мечтали детето да има асистент, с който да излиза, да се разхожда и като цяло да не пречи на почивката на останалите деца.  В случая, при добро желание, могат да помогнат психологът в детското заведение, помощник-възпитателят, медицинската сестра. Абсолютно погрешно е да се правят забележки и да се опитваме да спрем детето да говори. Така не само не му помагаме, а дори му пречим да си подреди информация, което е толкова трудно за тези деца. 

Последно, но не и  по важност

Добре би било към детето-аутист да бъде „прикрепено“ друго дете по преценка на учителя, което да му помага и да му е пръв приятел.

Ето как се чувстват те…

„Когато ни се карат, се чувстваме ужасно, че отново сме направили нещо, което не бива.“

„Нашите чувства са като на всички останали хора, само че не намираме начин да ги изразим.“

„МОЛЯ ВИ, КАКВОТО И ДА СТАВА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ НАС!“