СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ – ЗАЛОГ ЗА УСПЕХ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Доклад за НК "Водим бъдещето за ръка" - 2020 година

Галина Димиева

Детски учител

В разработката са представени формите на сътрудничество с родители на деца от детската градина. Посочени са някои иновативни практики за привличане на родителите за партньори във възпитателно-образователния процес. Разгледани са съвременни модели на комуникация и обмяна на информация с родителите, посредством използване на ИКТ. 

Възпитаността и образоваността на бъдещите поколения е отговорност на цялото общество. Двете основни фигури във възпитателно-образователния процес са семейството и образователните институции. Споделената отговорност  е от решаващо значение за успеха в работата с децата. 

Целта на настоящия доклад е да се докаже, че успехът на възпитателно-образователната дейност в детската градина до голяма степен зависи от приобщаването на родителите към живота на децата. За тази цел сме си поставили следните задачи: 

• Припомняне на възпитателната роля на семейството и на детската градина;

• Видове взаимодействие (комуникация, интеракция, обратна връзка), предпоставки за успешното партньорство.

• Представяне на мини-проект за споделена отговорност. 

Изводи за въздействието на съвместната работа върху субектите в триадата: учител-дете-родител.

Според Проф. Райна Захариева сътрудничеството е форма на общуване, при която се откриват следните основни белези:

• учителят и родителят работят върху една задача

• родителят определя своите знания и умения (ресурси) за детето – общата цел;

• учителят има за задача да помогне на родителя за набавяне на необходимите знания и умения (ресурси). [2]

Възпитанието формира начина на мислене, оформя индивидуалното развитие, намиращо място в социалното обкръжение [9]. Възпитанието - една от функциите на родителите - се гради върху разбиране, топлина и толерантност. 

Както твърди Масару Ибука, основател на Асоциацията за ранно развитие на деца, семейството е „първото училище на малкото дете… и родителят е първият учител“ [3], - дори най-добрият учител. Според житейските стратегии се отличават авторитарно, либерално, авторитетно родителско възпитание, съответно три основни типа възпитатели: новатор, консерватор и реакционер [6]. Редно е учителят да познава и отчита тази типология във взаимоотношенията си с родителите. Отношението на децата към учителите са неизбежна последица от комуникацията на децата с родителите. 

Детският учител е важна фигура в живота на детето – той го въвежда в обществото, учи го да спазва правилата … [4]. Поверявайки децата си на детския учител, родителите негласно се съгласяват с неговите методи на възпитание. На плещите на учителя остава да оправдае тези очаквания и засвидетелства уважение. 

Комуникацията между родител и учител трябва да е честа и конструктивна. Известни са следните традиционни и новаторски форми: родителска среща, разговори и консултации, рубрики за информиране,  Училище за родители. Векът на новите технологии предоставя неизчерпаеми канали за комуникация, осъществявана посредством социалните мрежи, индивидуални и групови чатове, имейл. Успокояващо за родителите на адаптиращите се деца е публикуването на снимки на детето. Така се осъществява връзка и с живеещите в чужбина родители, както и с бабите и дядовците, а родителите стават съпричастни към образователния процес. Информираният родител е по-вероятно да има желание да влезе в партньорски взаимоотношения с учителя, отколкото неинформираният.  

Интеракцията между родители и учители се извършва посредством съвместни дейности – тържества, открити уроци, седенки, творчески работилници и други, в които родителят е не пасивен зрител, а съпричастен участник. 

Родителите имат свои задължения, професия и ритъм на живот. Не винаги, те могат да нагодят графиците си за инициирана от учителя съвместна дейност. От този факт могат да се направят няколко предпоставки за успеха на родителско-учителското взаимодействие:

• Съвместните инициативи да бъдат оповестявани от учителите достатъчно рано;

• Да бъдат организирани във време, подходящо за повечето родители;

• Да се ползват разнообразни и адекватни канали за информиране;

• Да се осигури свобода на родителския избор за включване в инициативи;

• Да има вариативност, атрактивност и баласираност на съвместните инициативи;

• Да са наситени с положителен заряд и да предполагат позитивни емоционални настройки.

В името на качеството на педагогическата дейност във взаимодействието между родители и учители се търси постоянна обратна връзка. Безспорно най-лесният и достъпен начин за родителите е да хвалят и критикуват словесно, но тази форма не допринася за подобряване работата на педагога. Редно е да се предоставят възможности на родителите да изкажат писмено своите впечатления чрез анкети, лексикони, пожелания, книги за впечатления. Начините за получаване на обратна връзка от родителите са безброй и само от желанието на учителя зависи дали тази обратна връзка ще бъде получена. 

От началото на 2019 учебна година в група „Делфинче“ на ДГ 14 „Дружба“  - гр. Варна стартира мини-проект „Принц/принцеса на седмицата“, по родителско предложение. Сега в края на годината спокойно можем да потвърдим, че инициативата ни е пример за успешна иновативна практика  в сътрудничеството с родители.

Целта на проекта е, посредством индивидуален подход, всяко дете в групата да получи възможност за изява и специално внимание. 

Всяка седмица се избира  дете, което ще бъде принц/принцеса на следващата седмица. Уговоря се с родителите план, който е отворен и търпи промени. Децата са наясно, че ще имат възможност да станат принцове/принцеси. В своята седмица детето може да си носи любима играчка, да посети кухнята, да посети директорския кабинет, да проведе среща с Директора на детското заведение, да седне на директорския стол и да  „работи“ на компютъра. 

Посредством снимки, презентация или филмче, детето може да представи своето семейство и любима тема.  Може да покани в групата любим човек. Изцяло се съобразяваме със свободното време на родителите, а те отчитат режимните моменти в детската градина. Тази инициативата е още един начин родителите да участват във възпитателно-образователния процес, като няма нищо задължително. Формата на тези срещи изцяло се решава от родителите – някои предпочитат да прочетат книжка, други играят забавни игри, трети носят почерпки и пинята. Проектът е поставен така, че предоставя възможно най-голяма свобода за изява, да се включат всички родители, без това да нарушава ежедневния им ритъм на живот. 

От така представените форми за взаимодействие можем да изведем следните позитиви [7]:

• За учителя: разширява опита и познанията си с този на родителите, придобива по-голяма увереност в прилаганите методи и иновации във ВОП, повишава своя авторитет, доразвива идеите на родителите за инициативи;

• За родителя: използва педагогическите знания и опит на учителя, спокойствие, градящо се на доверие в учителя, информиран и съпричастен към живота на детето в групата, споделя мнения и идеи, допринася с опит и знания във ВОП;

•  За детето: лесна адаптация, свидетел на позитивна и градивна комуникация между възрастните, сигурност, разнообразие, повишена учебна мотивация [5].

С общи усилия на родители и учители ще съумеем да отговорим на очакванията на съвременното общество. Възвръщането на респекта в учителската професия зависи от самите нас. От изграждането на уважение и доверие между педагозите и родителите, на личностно равнище, до повишаване на авторитета на учителите в България като цяло има дълъг път, който трябва да бъде извървян заедно, рамо до рамо, от учители и родители. Доверието трудно се печели и лесно се губи. В тази „битка“  на учителското съсловие трябва да бъдат привлечени учителите като отделни личности, синдикати и институции, медии, и цялото общество.

ЛИТЕРАТУРА

1. Георгиева, М. „Как съвременните родители общуват с децата си? Позитивни методи за възпитание“, сп. Професионално образование, бр. 1/2019

2. Захариева, Р. „Пътешествие в родителството“, изд. Изкуства

3. Ибука, М. „Всичко се решава преди детската градина“, изд. Колибри, София 2016

4. Илиева, Б. „Доверието между родители и учители“ – студия

5. Колишев, Н. „Педагогически умения на учителите. Възпитание в процеса на обучение“, изд. Захари Стоянов, 2016

6. Мановска, О. „Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!“, изд. Гнездото, София, 2016

7. Широканска, В. „Приобщаване на семейството към образователно-възпитателната среда в детската градина за възпитаване на ценностна система у детето чрез знания и практически опит – иновации и свежи идеи“, сб. доклади от VI Национална конференция „Водим бъдещето за ръка“, Варна, 2013

8. Ячкова, М. „Възпитание и творчество на децата“, изд. Атлас, Шумен, 1998

9. Lopez, W. Successful Parenting Skills that Shape Children’s Behaviors, Allpsych Journal, May 2004