СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ – ЗАЛОГ ЗА УСПЕХ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Доклад за НК "Водим бъдещето за ръка" - 2020 година

Галина Димиева

Детски учител

В разработката са представени формите на сътрудничество с родители на деца от детската градина. Посочени са някои иновативни практики за привличане на родителите за партньори във възпитателно-образователния процес. Разгледани са съвременни модели на комуникация и обмяна на информация с родителите, посредством използване на ИКТ. 

Възпитаността и образоваността на бъдещите поколения е отговорност на цялото общество. Двете основни фигури във възпитателно-образователния процес са семейството и образователните институции. Споделената отговорност  е от решаващо значение за успеха в работата с децата. 

Целта на настоящия доклад е да се докаже, че успехът на възпитателно-образователната дейност в детската градина до голяма степен зависи от приобщаването на родителите към живота на децата. За тази цел сме си поставили следните задачи: 

• Припомняне на възпитателната роля на семейството и на детската градина;

• Видове взаимодействие (комуникация, интеракция, обратна връзка), предпоставки за успешното партньорство.

• Представяне на мини-проект за споделена отговорност. 

Изводи за въздействието на съвместната работа върху субектите в триадата: учител-дете-родител.

Според Проф. Райна Захариева сътрудничеството е форма на общуване, при която се откриват следните основни белези:

• учителят и родителят работят върху една задача

• родителят определя своите знания и умения (ресурси) за детето – общата цел;

• учителят има за задача да помогне на родителя за набавяне на необходимите знания и умения (ресурси). [2]

Възпитанието формира начина на мислене, оформя индивидуалното развитие, намиращо място в социалното обкръжение [9]. Възпитанието - една от функциите на родителите - се гради върху разбиране, топлина и толерантност. 

Както твърди Масару Ибука, основател на Асоциацията за ранно развитие на деца, семейството е „първото училище на малкото дете… и родителят е първият учител“ [3], - дори най-добрият учител. Според житейските стратегии се отличават авторитарно, либерално, авторитетно родителско възпитание, съответно три основни типа възпитатели: новатор, консерватор и реакционер [6]. Редно е учителят да познава и отчита тази типология във взаимоотношенията си с родителите. Отношението на децата към учителите са неизбежна последица от комуникацията на децата с родителите. 

Детският учител е важна фигура в живота на детето – той го въвежда в обществото, учи го да спазва правилата … [4]. Поверявайки децата си на детския учител, родителите негласно се съгласяват с неговите методи на възпитание. На плещите на учителя остава да оправдае тези очаквания и засвидетелства уважение. 

Комуникацията между родител и учител трябва да е честа и конструктивна. Известни са следните традиционни и новаторски форми: родителска среща, разговори и консултации, рубрики за информиране,  Училище за родители. Векът на новите технологии предоставя неизчерпаеми канали за комуникация, осъществявана посредством социалните мрежи, индивидуални и групови чатове, имейл. Успокояващо за родителите на адаптиращите се деца е публикуването на снимки на детето. Така се осъществява връзка и с живеещите в чужбина родители, както и с бабите и дядовците, а родителите стават съпричастни към образователния процес. Информираният родител е по-вероятно да има желание да влезе в партньорски взаимоотношения с учителя, отколкото неинформираният.  

Интеракцията между родители и учители се извършва посредством съвместни дейности – тържества, открити уроци, седенки, творчески работилници и други, в които родителят е не пасивен зрител, а съпричастен участник. 

Родителите имат свои задължения, професия и ритъм на живот. Не винаги, те могат да нагодят графиците си за инициирана от учителя съвместна дейност. От този факт могат да се направят няколко предпоставки за успеха на родителско-учителското взаимодействие:

• Съвместните инициативи да бъдат оповестявани от учителите достатъчно рано;

• Да бъдат организирани във време, подходящо за повечето родители;

• Да се ползват разнообразни и адекватни канали за информиране;

• Да се осигури свобода на родителския избор за включване в инициативи;

• Да има вариативност, атрактивност и баласираност на съвместните инициативи;

• Да са наситени с положителен заряд и да предполагат позитивни емоционални настройки.

В името на качеството на педагогическата дейност във взаимодействието между родители и учители се търси постоянна обратна връзка. Безспорно най-лесният и достъпен начин за родителите е да хвалят и критикуват словесно, но тази форма не допринася за подобряване работата на педагога. Редно е да се предоставят възможности на родителите да изкажат писмено своите впечатления чрез анкети, лексикони, пожелания, книги за впечатления. Начините за получаване на обратна връзка от родителите са безброй и само от желанието на учителя зависи дали тази обратна връзка ще бъде получена. 

От началото на 2019 учебна година в група „Делфинче“ на ДГ 14 „Дружба“  - гр. Варна стартира мини-проект „Принц/принцеса на седмицата“, по родителско предложение. Сега в края на годината спокойно можем да потвърдим, че инициативата ни е пример за успешна иновативна практика  в сътрудничеството с родители.

Целта на проекта е, посредством индивидуален подход, всяко дете в групата да получи възможност за изява и специално внимание. 

Всяка седмица се избира  дете, което ще бъде принц/принцеса на следващата седмица. Уговоря се с родителите план, който е отворен и търпи промени. Децата са наясно, че ще имат възможност да станат принцове/принцеси. В своята седмица детето може да си носи любима играчка, да посети кухнята, да посети директорския кабинет, да проведе среща с Директора на детското заведение, да седне на директорския стол и да  „работи“ на компютъра. 

Посредством снимки, презентация или филмче, детето може да представи своето семейство и любима тема.  Може да покани в групата любим човек. Изцяло се съобразяваме със свободното време на родителите, а те отчитат режимните моменти в детската градина. Тази инициативата е още един начин родителите да участват във възпитателно-образователния процес, като няма нищо задължително. Формата на тези срещи изцяло се решава от родителите – някои предпочитат да прочетат книжка, други играят забавни игри, трети носят почерпки и пинята. Проектът е поставен така, че предоставя възможно най-голяма свобода за изява, да се включат всички родители, без това да нарушава ежедневния им ритъм на живот. 

От така представените форми за взаимодействие можем да изведем следните позитиви [7]:

• За учителя: разширява опита и познанията си с този на родителите, придобива по-голяма увереност в прилаганите методи и иновации във ВОП, повишава своя авторитет, доразвива идеите на родителите за инициативи;

• За родителя: използва педагогическите знания и опит на учителя, спокойствие, градящо се на доверие в учителя, информиран и съпричастен към живота на детето в групата, споделя мнения и идеи, допринася с опит и знания във ВОП;

•  За детето: лесна адаптация, свидетел на позитивна и градивна комуникация между възрастните, сигурност, разнообразие, повишена учебна мотивация [5].

С общи усилия на родители и учители ще съумеем да отговорим на очакванията на съвременното общество. Възвръщането на респекта в учителската професия зависи от самите нас. От изграждането на уважение и доверие между педагозите и родителите, на личностно равнище, до повишаване на авторитета на учителите в България като цяло има дълъг път, който трябва да бъде извървян заедно, рамо до рамо, от учители и родители. Доверието трудно се печели и лесно се губи. В тази „битка“  на учителското съсловие трябва да бъдат привлечени учителите като отделни личности, синдикати и институции, медии, и цялото общество.

ЛИТЕРАТУРА

1. Георгиева, М. „Как съвременните родители общуват с децата си? Позитивни методи за възпитание“, сп. Професионално образование, бр. 1/2019

2. Захариева, Р. „Пътешествие в родителството“, изд. Изкуства

3. Ибука, М. „Всичко се решава преди детската градина“, изд. Колибри, София 2016

4. Илиева, Б. „Доверието между родители и учители“ – студия

5. Колишев, Н. „Педагогически умения на учителите. Възпитание в процеса на обучение“, изд. Захари Стоянов, 2016

6. Мановска, О. „Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!“, изд. Гнездото, София, 2016

7. Широканска, В. „Приобщаване на семейството към образователно-възпитателната среда в детската градина за възпитаване на ценностна система у детето чрез знания и практически опит – иновации и свежи идеи“, сб. доклади от VI Национална конференция „Водим бъдещето за ръка“, Варна, 2013

8. Ячкова, М. „Възпитание и творчество на децата“, изд. Атлас, Шумен, 1998

9. Lopez, W. Successful Parenting Skills that Shape Children’s Behaviors, Allpsych Journal, May 2004

                 ЗА  МАЛКИТЕ БЪЛГАРЧЕТА

            И ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

          Споделяне на добър педагогически опит. С тази разработка получих почетна Грамота от конкурса "Мисия учител" на НК "Родолюбие"

Стара Велика България, Българското царство, Освобождението на България са теми, които са засегнати най-вече в училищния етап на развитие. Любовта към родината, уважението и преклонението към загиналите за Свободата ни допринасят за нашето национално самочувствие и се възпитават още от крехка детска възраст. В днешно време родителите, заети да изкарват прехраната на семейството, отделят малко време за децата си. Повечето, като че ли, предпочитат да „оставят детето на компютъра“ и да вършат своята работа.   Прави впечатление, че все по-малко са срещите на децата с прародителите, които в други времена са предавали в поколенията родовата памет и българските обичаи и традиции. Все по-често децата са засегнати от чужда култура, ставайки жертва на технологичния прогрес. Те гледат чуждестранни филмчета и играят компютърни игри, които ги пренасят в чужда, непозната, а понякога и агресивна реалност. Обществото, като цяло днес обръща все по-малко внимание за укрепване на историческата гордост у децата. Глобализацията и информационните технологии влияят негативно на националното самосъзнание на подрастващите.

Детска градина „Дружба“ е място, където се възпитават и обучават малки герои. Регулярно се организират уроци по родолюбие, в рамките на които децата се запознават с делото и живота на велики българи. Организират се седенки и тържества, в които учители, родители и деца заедно майсторят предмети, свързани с българските традиции – мартеници, сурвакници и др. Учителите в група „Делфинче“ са си поставили за цел, посредством разкази за успеха на исторически личности, да възпитат у децата самоувереност, национална гордост и чувство за принадлежност към един велик народ. Тази цел се постига чрез различни педагогически методи и вплетените в учебния процес дидактични задачи: 

• Визуално и аудио запознаване с велики българи. Отбелязване на Деня на народните будители;

• Дидактични игри за разпознаване на исторически личности и събития

• Претворяване на моменти от българската история. Тържествено отбелязване на Трети март.

• Работа с родители. Седенки и тържества

Учителите в групата считат, че с помощта на подходящи дидактични методи и подходи, дори и най-малките могат да бъдат запознати с делото на важни за българската история личности. Така децата от крехка възраст с гордост се самоопределят като българчета и придобиват национално самочувствие. Под формата на увлекателни приказки децата слушат разкази за великите подвизи на Ботев, Левски и Раковски. С удоволствие се снимат с портретите на тези и други исторически личности. Момчетата и момичетата в групата разглеждат книги, които описват българската история, а учителите често зачитат моменти от живота на български революционери и войводи.  Благодарение на интерактивната дъска, инсталирана в занималнята на групата, децата възприемат адаптирана информация за събития от българската ни история. Често в този процес са въвлечени родители и по-големи деца, които осигуряват книги, извършват литературно четене и помагат на малчуганите по-лесно да възприемат тази сложна материя – историята! 

Организирани в мини –проект под надслов „Велики българи – от миналото и бъдещето“ малките делфинчета натрупват самоувереност, че могат и те да бъдат като своите кумири от миналото, че могат и те да достигнат големи върхове и да вършат велики неща. По този начин те не само се гордеят с нашите национални герои, а и се стремят да бъдат като тях – да пазят и обичат родината си, да уважават възрастните и т.н. (Прил. 1)

Мотивирани от предпоставката, че децата учат най-добре чрез игра учителите в групата съставиха настолна игра за децата. Играта представлява набор от илюстративен материал, изобразяващ ликовете на велики българи, както и знакови места за българската история с кратък обяснителен текст към тях. На децата се предоставят също така пъзели на портрети на велики българи, както и картинки за оцветяване. По този начин децата неминуемо се докосват до историята. Педагогическите ситуации, под формата на игри, са подкрепени с разкази от учителите за величието на българския народ през вековете. Провеждат се беседи с децата за осъзнаване качествата, които трябва да притежават, за да имат успех. Родителите също участват с удоволствие във възпитаване на децата в родолюбие. Така те с желание и удоволствие подсигуряват в групата литература, свързана с миналото на България, както и игри. Децата с интерес разглеждат книги като История славянобългарска, Аз съм българче, книги за живота и делото на Левски и Ботев. Това събужда детското любопитство и така те се запознават със случки от историята ни. 

Много често в групата играем играта „Познай кой съм аз“, която включва и велики българи от миналото. Децата безпогрешно разпознават важни исторически личности като Цар Борис, хан Крум, Васил Левски, Райна Княгиня, Христо Ботев и др. по описание на техните дела и външни характеристики. Така децата пренасят тази игра вкъщи, а родителите разширяват знанията на своите отрочета за българските велики личности и дела. 

За запазване на българските обичаи, останали във вековете, всеки петък запознаваме децата с нови фолклорни игри, които с помощта на баби и дядовци на децата в групата, стават все повече и по-интересни. Децата с чиста детска радост играят на Сляпа баба, Гори-гори кърпа, Царю Честити колко е часът?, Индианско око и др. (Прил. 2)

Може би, апогеят на работата ни с децата по възпитаване в национална гордост е претворяването на моменти от българската история, вплетени в тържеството за Трети март. Там те с гордост влизат в ролята на Хан Аспарух, Левски, Ботев, Майка България, с гордост изпълняват революционни песни, описващи храбри постъпки на наши герои. 

Сценарият (Прил. 3), изработен от учителите в групата, започва с интернет презентация за красотите на нашата родина. Децата изпълняват сцени от създаването на България, вековете на Великото българско царство, падането на България във владение на Османската империя, Освобождението. Така, влизайки в различни образи, те по-добре разбират важността на това да познаваш историята си, да са гордееш със своя произход и да тачиш своята родина. С песни, танци и артистизъм децата от четвърта подготвителна група предадоха на своите родители висшето чувство на любов към България. Тържеството бе заснето и предадено по местна телевизия. Репортажи и интервюта с децата  и учителите бяха включени във Фестивала за детско и младежко творчество „Арлекин“ и с филма бе спечелена почетна награда за най-млади участници по време на фестивала. Пищно, с много красиви декори, украси и костюми, тържеството остави жив спомен в съзнанието на децата (Прил. 4)

Положително емоционално заредени, родителите с радост изказват своите впечатления и благодарност към работата на педагозите. „Никога досега не съм се чувствала по-горда майка!“ споделя майката на Никола, който влезе в ролята на Хан Аспарух. „Вкъщи си припява „Мила родино“ и „Тих бял Дунав“ и още много други хубави български песни. Вие го научихте да бъде едно достойно българче, обичащо своята родина“ ни пише майката на Стефан, четник от четата на Христо Ботев. „Накарахте ме да се гордея с момчето си и това е преживяване, което никога няма да забравя!“ казва майката на Радостин, представящ красотите на България. А Ани Ташева, дете от групата сподели с мен „Ти ме научи да обичам още от детската градина, горите полята и всичко, което зове се Родина!“

Родителите, повлияни от нашия ентусиазъм, също се включват с удоволствие в общите инициативи на групата. С цел запазване на българските традиции ежегодно в групата се организират седенки за кичене на дрян, за изработване на мартеници, за изработване на кукерски маски. В задушевна атмосфера и приятелски тон деца, родители и учители заедно творят и се забавляват. Изработените продукти се изпращат за благотворителност, което учи децата на съпричастност (Прил. 5). 

Деца и родители, подкрепени от учителите, с радост откриват паметниците на важни българи в Морската градина на град Варна. Под формата на игра в съботно-неделния период бяха организирани игри за търсене на познати от детската градина ликове на велики българи. Така в края на февруари 2020 година бе организирана изложба от снимки на децата под надслов „Аз и великите“ като в нея се включиха със снимков материал всички деца от групата. (Прил. 6).

Ние, учителите от група „Делфинче“ на ДГ 14 „Дружба“ – гр. Варна считаме за наш дълг към Обществото да възпитаваме и учим децата в национално самосъзнание. Уверени сме, че посредством допълнителните дейности, които организираме в групата, успяваме да повишим обичта към родината на нашите възпитаници. Така поставяме основите на бъдещите личности, израстващи горди и сигурни в себе си, че са чеда на една Велика страна, която е била силна, ще бъде и ще пребъде във вековете. 

                                             АУТИСТ В ГРУПАТА! АМИ СЕГА?!?

Това е моя статия, публикувана в бр. 2/2019 на сп. "Детска градина. Училище"

Галина Димиева – детски учител

Има дни, в които е ужасно трудно за всички нас, за тези които се грижим за хората с аутизъм,…както и за самите тях. Дейвид  Мичъл 

(Разработка по книгата „Причината да скачам“ на Наоки Хигашда)

Безспорен е фактът, че в последните години децата-аутисти се увеличават.  За съжаление, аутистичният спектър е твърде обширен.  Учените все още търсят причините за това състояние при някои хора. Междувременно, ние Учителите трябва да бъдем подготвени да отговорим на предизвикателството да обучаваме и възпитаваме аутисти без да нарушаваме тяхната личностна автономия.  Наредбата за приобщаващо образование дава обща рамка за работата с деца със СОП. Има, разбира се, много обучения, в които рефлексивните учители, биха могли да се включат. Но досега не сме срещали разработени съвети за конкретни ситуации във педагогическото взаимодействие с деца-аутисти. 

Целите на настоящата  разработка са да се дадат практически  напътствия за работата на учителя в дадени ситуации, за да се обезпечат адекватно нуждите на децата аутисти в педагогическото общуване. Авторът си поставя следните задачи:

• Да се проучат често срещани състояния при децата с аутизъм;

• Да се изследва и представи виждането на самото дете спрямо съответната ситуация;

• Да се открият подходящи ответни реакции на учителя в група, които да са в подкрепа на детето-аутист и да не накърняват неговото достойнство.

Настоящата разработка не претендира за изчерпателност, тъй като такава все още няма в научните среди по изследване на аутистичния спектър. Въпросът се разглежда според състоянията и особености на детето-аутист.

Приобщаване

Първо и най-важно: не бива да забравяме, че детето – аутист е част от нашата група. Макар че са различни, редно е те да бъдат приобщени както всяко едно друго дете. От това как учителят общува с тях зависи и взаимовръзката на аутиста с останалите деца в групата.  Вярно е, че понякога е трудно да запазим самообладание, но трябва винаги да помним, че ние сме пример за подражание на всички деца в групата. Отношението на учителя към детето – аутист не би трябвало да бъде снизходително, нито да накърнява неговото достойнство. Самите аутисти знаят, че причиняват големи грижи на околните и това ги натъжава и обърква още повече. За тях е много болезнено да не могат да се изразяват и да не са разбрани.

Таблици

Повечето хора от аутистичния спектър обичат таблиците и числата. Яснотата при таблиците им действа успокояващо. Подреждането на предмети е страхотно забавление за тях. Понякога те подреждат с маниакално постоянство.  Използвайте тази тяхна дарба! Във всяка група има колички, дребни предмети за сортиране.  Или просто накъсайте дребни парчета цветна хартия, които да разделят по цвят или по техен собствен замисъл. Покажете им, че това е важно за вас и останалите деца в групата като сътворите нещо от разделените хартиени парченца. Аутистите обожават цифрите. Покажете им, че ги бива като им давате подходящи математически задачи. Повечето деца, макар и да не го показват, разпознават графичните изображения на числа и букви, също така добра боравят с карти на Глен Доман. Снабдете се с подобни дидактични материали и ги предоставяйте на детето-аутист.

Странно и силно говорене

Хората с аутизъм не говорят нарочно със странен глас и странна интонация. Думите, които казват невинаги са думите, които желаят да кажат.  Пронизителните писъци не са приятни за никого, но това е нещо, което те не могат да контролират. Освен това, много често се случва, те да повтарят познати думи и фрази. В повечето случаи това са реплики на учители и други възрастни, които са ги впечатлили, а може да е и реклама, която са чули по телевизията. Помнете, че детето-аутист няма контрол върху тези „изпуснати думи“. Понякога то самото не осъзнава, че издава звуци. Не го съдете! И не му правете забележки. Постоянните упражнения и практика неимоверно много помагат за интелектуалното развитие на тези деца. Поощрявайте децата и не позволявайте някой да им се смее и подиграва. 

Повтарянето на думите

Често при децата – аутисти се случва да повторят въпросът, който сте им задали. Това е така, защото те се опитват да пресеят информацията в главата си, за да открият правилната картина – отговор на въпроса. Но тяхната памет е твърде неуслужлива и е възможно изобщо да не открият отговорът. Добър коз в нашите ръце е да зададем въпросът така, че последната дума да е отговорът му. Така детето-аутист ще може да отговори, и то правилно, дори задавайки въпросът. По този начин придобива смелост и самочувствие. Не забравяйте да поощрите и похвалите успешните опити. Това е много важно за аутистичната индивидуалност на тези деца. 

Мълчанието и забавените отговори

Много учители изключват изцяло от занятие децата от аутистичния спектър. Има и такива, които не ги включват в тържества, което е много жалко. Причината за липсата на отговори или за забавените такива е, че докато дойде редът на детето да се изкаже, то вече е забравило отговора. Може да ви се струва странно, но това по никакъв начин не бива да ви спира да задавате въпроси. В крайна смета, по този начин и децата с аутизъм възприемат нови знания.  Задавайте кратки и ясни въпроси, които изискват кратки отговори. 

„Колко пъти трябва да ти казвам?“

Децата-аутисти е възможно понякога да ви се струват вироглави. Колкото и пъти да е предупредено за нещо, то отново и отново се държи по същия обществено неприемлив начин.  Помнете! Детето–аутист не желае да ви ядоса или разстрои. Причината да повтарят действия, за които са предупредени стократно, че не бива да правят е същата неуслужлива памет, за която стана дума по-горе. В тази ситуация единственият съвет е да стоите наблизо и да внимавате детето да не се нарани.  Децата-аутисти се нуждаят от повече подканяне да свършат някоя задача или поръчение. Ако не получат правилната подкана, те напълно изгубват смисъла в дадено действие. Използвайте думите „Хайде!“ , „Добре, давай!“ и други, които ще помогнат на детето да „превключи“ към дадено желано действие. Важно е като давате поръчение на детето да се обърнете лично към него, по име, за да може то по-лесно да възприеме вашите думи. Имайте предвид, че те много обичат да изпълняват поръчения. Така се чувстват нужни и ценени.

Гледането встрани

На всеки учител, който е имал досег с аутист, е направило впечатление, че докато говорим с детето, то гледа встрани. Изглежда все едно ни игнорират като им говорим. Напротив! Аутистите притежават непонятната за нас дарба да „виждат думите“. Те гледат гласа на човека и полагат спартански усилия да ни разберат с всичките си сетива. За това те не могат да изпълнят очакванията на обществото и да спазят етичната норма да ни гледат в очите, докато разговаряме с тях.  Примирете се и приемете, че в гледането встрани няма нищо лошо. Продължавайте да комуникирате!

Тактилни усещания

По-голямата част от аутистите усещат допира като дразнение. Това е причината да не обичат да сменят дрехите си, да не харесват да ги държат за ръка, както и да ги докосват. Понякога те смятат, че упражнявате контрол над тяхното тяло, върху което те самите трудно имат контрол. Знаейки тези особености на децата с аутизъм ограничете физическите контакти, ако прецените, че това ги дразни. Част от децата аутисти, обаче, обичат да бъдат силно прегърнати, когато са в едно от онези приповдигнати състояния. 

Импулсите

Децата с аутизъм изпитват импулси да се стрелват към всичко, което им възбуди интереса. Погрешно е схващането, че те обичат да стоят сами. Те се изолират, защото се притесняват, че ни ядосват или ни дразнят. Не отделяйте детето-аутист от другите, не го изолирайте нарочно. Напротив социализирайте го постоянно и непрекъснато. Когато има импулс и се втурне нанякъде просто бъдете до него и го наблюдавайте да не се нарани. Често тези деца са възприемани като свръх- или хиперактивни. Те чувстват постоянно безпокойство и то е толкова силно, че не могат да останат неподвижни. Когато им се каже да се успокоят, те не ни разбират, тъй като точно движението ги успокоява. Съвет: Създавайте условия за детето да се движи свободно.

Грешките

Дори дребните грешки предизвикват у детето с аутизъм серия от реакции, подобни на връхлитаща буря. То не е способно да удържи емоциите си. Тогава то плаче, пищи, хвърля предмети, способно е да се самонарани. Бъдете толерантни към тези състояния, колкото и трудно да е да сдържим гнева си, не забравяйте, че тази реакция е нежелана и от самото дете и колкото по-бързо излезе от това състояние, толкова по-добре ще е за всички. В такива моменти  внимавайте за физическото здраве на детето и го наглеждайте.

Подскоците и въртенето, размахването на ръце и пръсти пред лицето

Чувството на щастие и тъга намира физическо отражение у хората с аутизъм. Те не са господари на тялото си. И повечето физически движения не са по тяхна воля. При все това, чувството за свобода при отскачането и преодоляването на гравитацията им доставя неимоверно удоволствие. Оставете детето-аутист да подскача на воля и да се върти около оста си. Обяснете по разбираем начин на останалите деца в групата, че това е добре за техния приятел. Неизменните неща са успокояващи за тях. Позволете им да боравят с един  и същ, предпочитан от тях, предмет. Много колеги използват парче пластилин, което детето да прехвърля в ръцете си. 

Трудно ви е да ги разберете…! Спомнете си, че и те изпитват затруднения да разберат вас!

Запушване на ушите

Повечето аутисти не обичат силни шумове. Те се чувстват некомфортно в шумна обстановка. Обърканата им сетивност ги кара при по-високи нива на шума да загубват окончателно усещането за себе си. Какво можем да направим ние учителите, за да им помогнем в тази насока? По презумпция детският колектив е  шумен. Постоянно в групите има детска глъчка. Хубаво е да се обясни на децата по разбираем за тях начин, че силният шум не е приятен за никого. Съблюдаването на спазването на установените правила в групата допринася за осигуряване на спокойна обстановка. 

Болката

Сетивността към болката при аутистите се различава от тази при другите хора. Така например, те могат да пищят от болка, когато им режат ноктите, а да не реагират изобщо, когато си счупят крайник. Единственият съвет, който бихме могли да дадем в тази насока е: „Бъдете бдителни!“. Отнасяйте се с особено внимание към травмите и нараняванията на детето-аутист. Добре би било винаги да се консултирате с градинските сестри и/или към лекаря на смяна, който да извърши щателен преглед.

Хранене

Почти всички аутисти са придирчиви към храната.  За тях хранене коства големи усилия. Те имат малък набор от храни, които обичат. Всички останали храни не предизвикват тяхното внимание и апетит. Ненасилственото насърчаване да опитват различни храни е добър вариант за постепенно въвеждане на повече храни. В никакъв случай не насилвайте детето да си изяде всичко! Това може да предизвика бурна и неочаквана реакция.

Сънят

Режимът на сън и будуване при аутистите е твърде различен. Често децата-аутисти не спят следобеден сън.  Това са моментите, в които много обозримо, те неволно изпускат странни звуци, пренареждат на глас заучени фрази и т.н. В група, в която всички останали деца спят, това би се оказало проблем. В тези моменти повечето учители са си мечтали детето да има асистент, с който да излиза, да се разхожда и като цяло да не пречи на почивката на останалите деца.  В случая, при добро желание, могат да помогнат психологът в детското заведение, помощник-възпитателят, медицинската сестра. Абсолютно погрешно е да се правят забележки и да се опитваме да спрем детето да говори. Така не само не му помагаме, а дори му пречим да си подреди информация, което е толкова трудно за тези деца. 

Последно, но не и  по важност

Добре би било към детето-аутист да бъде „прикрепено“ друго дете по преценка на учителя, което да му помага и да му е пръв приятел.

Ето как се чувстват те…

„Когато ни се карат, се чувстваме ужасно, че отново сме направили нещо, което не бива.“

„Нашите чувства са като на всички останали хора, само че не намираме начин да ги изразим.“

„МОЛЯ ВИ, КАКВОТО И ДА СТАВА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ НАС!“

 

                                                                Обратната връзка

                                    в търсене варианти за повишаване качеството на ВОП

Това е моя статия, която е публикувана в бр. 6/2020 година на сп. "Предучилищно и училищно образование".

Галина Димиева, детски учител 

Две глави мислят по-добре от една.

(Френска поговорка)

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/

Какво щяхте да направите, ако имахте 32 глави, а 64? А какво щяхте да сторите със 100 глави? Може да сте спокойни, мили учители, вие вече ги имате.

Споделената отговорност и позитивното общуване между възрастните е добро начало за успешно взаимодействие във ВОП. Доверието и наличието на комуникация между родител и учител са от изключително значение за качеството на възпитателно-образователния процес. Ние, работещите в сферата на образованието, не бива да забравяме, че родителите са ни поверили най-ценното си, именно своите деца и ние, с поведението си и професионализма си, сме длъжни да оправдаем тяхното доверие. 

В комуникацията си с родители учителят ежедневно се сблъсква с широк спектър от положителни и отрицателни емоции. Но веднъж привлякъл родителите на своя страна, учителят има шанса да се възползва от широкия спектър на знания, умения и идеи на всичките тези родители. Ще се изненадате колко добри, адекватни и стойностни идеи можете да получите от родителите, като част от взаимодействието във ВОП, стига само да се спазва педагогическата мяра. 

Обратната връзка се ползва във всички икономически сфери – при търговията, в услугите и обществената сфера. Много мениджъри се възползват да подобряват бизнес процесите си, благодарение на изводите, които са направени от обратните връзки от клиенти и контрагенти. В системите за управление на качество ISO 9001, OHSAS има разработени специални методологии за получаване на обратна връзка с клиентите. 

В името на качеството на педагогическия процес във взаимодействието между родители и учители се търси постоянна обратна връзка. Родителите биват подканвани да споделят свои идеи и виждания посредством различни методи. Безспорно най-лесният и достъпен начин за родителите е да коментират словесно. Често, обаче, тази форма на обратна връзка не изпълнява нужните функции за подобряване на педагогическата дейност. Изказаните благодарности в пристъп на чувства – след тържества и открити моменти – са от изключително значение за себеутвърждаването на самия учител, но на практика те оставят бледа следа в работата с децата. Много по-удачна е еписторалната форма на изказване – във вид на писма, препоръки, предложения. 

За целта на родителите се предоставят различни възможности да изкажат писмено своите впечатления и оплаквания, ако има такива. Такива са тетрадките тип лексикони, в които се събират мнения и препоръки на родители, листчета от рода „Ако можеше да събереш мислите си в едно изречение (дума). Какво/а щеше да бъде тя?“, „Пожелайте ни нещо…“ и под. По презумпция родителите, които в този случай биват помолвани лично, да впишат препоръки и впечатления вписват само нещата, от които са доволни. Тези родителски препоръки могат да се ползват спокойно от педагогическия специалист при представянето му под формата на портфолио, при кандидатстване за работа или за професионалното му развитие като цяло. В западните страни (Англия, Холандия) широко разпространено е съставянето на препоръка/референция, която става част от личното досие на служителите. Те се представят с автобиографии и препоръки пред новите си работодатели. Ако обстоятелствата го позволяват, би било добре всеки учител да сеснабди с такива препоръки. Те могат да бъдат важна част от Професионалното портфолио. Хубаво е на родителите да се даде шанс да впишат своите впечатления за работата на учителите и ежедневието на децата при изпращането им от детската градина в първи клас. Това по никакъв начин не бива да се възприема като оценяване на работата на учителите, тъй като родителите нямат нужните компетентности за това. По-скоро трябва да се ползва за предпоставка за подобряване, промени и осъвременяване на възпитателно-образователния процес. Като се има предвид, че родителите не разполагат с много време, учителите могат да съставят различни анкети, свързани с работата като цяло или с конкретен проблем. Тук информационните мрежи и технологии също могат да бъдат в помощ като се създаде анкета на Google Drive, например. При съставянето на анкетата препоръчително е учителят да се съобрази с някои особености:

• В началото да има кратко представяне за целта на анкетата

• Попълването на анкетата да не отнема повече от пет минути

• Въпросите със свободен отговор да са достатъчно точни и конкретни

• Да се оповести още в началото дали анкетата е анонимна

• Да се даде информация кога анкетата ще бъде затворена

Интернет, и по-конкретно работата в облачното пространство, предоставя възможност за обработка на резултатите от всички попълнени анкети. След обработката и синтеза на информацията е нужно да се направи анализ и съответните изводи за подобряване качеството на ВОП.

Друг метод за обратна връзка е подбуждането  на родителите да правят коментари под даден снимков материал, свързан с конкретно събитие. 

Начините и методите за получаване на обратна връзка от родителите са безброй и само от желанието на учителя зависи дали тази обратна връзка ще бъде получена.