Аз лично вътрешно негодувам, когато някой каже за дете, че е невъзпитано. По-скоро смятам, че децата получават в семействата си различно възпитание - някои от тях авторитарно, други либерално. Това възпитание блесва, повярвайте ми, когато детето влезе в група.
Възпитанието в детската градина, напротив, е еднакво за всички деца. Екипи от педагози, специално подготвени за това, възпитават по един и същ начин всички деца в групата. За децата важат едни и същи правила (както впрочем е и в нашето общество на възрастни), но някои от тях не се съобразяват с тях и всячески се опитват да получат внимание по-различно от това, което се отдава на другите.
Защо се получава така и какво изобщо е възпитанието?
Много велики учени педагози, като Сухомлински, Виготски и др., са писали разработки по темата. След всичко прочетено, оставам с впечатление, че възпитанието се крепи на уважението - уважение към родителите, уважение към учителите, уважение към връстниците и себеуважение. Всеки от Вас е с различно възприятие за възпитанието, но, съгласете се, не Ви ли уважава детето, то няма и да Ви слуша, няма да се съобразява с Вашето мнение и Вашите родителски напътствия.
Уважението трудно се печели и много лесно се губи. Затова ние възрастните трябва да бъдем постоянни и твърди в методите си на възпитание, които ние, за нас, сме възприели като правилни. Самото дете губи почва и ориентири, когато веднъж му се позволява нещо, а после му се забранява или, както е в групата, за всички да има забрана, а за дадени деца забраната да не важи.
Не се лъжете, че децата са като нас. Например, при тях нормалният начин на предвижване е бягането, те обичат да експериментират както с всичко наоколо, така и с нашето търпение. И в това няма нищо лошо, стига да знаят докъде могат да спрат. А това знание трябва да им го дадем ние - чрез нашето поведение, което често те претворяват като огледален образ и чрез словото. С много думи и обяснения, а не просто, "защото аз така казвам". Всяка забрана, според мен, трябва да е придружена от обяснение, защо не е редно да се прави това или онова.
Готова съм да повтарям хиляди пъти едно и също нещо, докато видя задоволителния резултат в поведението на децата. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че го правя без никакви чувства. Децата трябва да знаят какво чувстваме ние, а ние, учителите, също сме хора, също изпитваме ярост, гняв, тъга. Условието, което аз за себе си съм си поставила и смятам да го спазвам доживот е да не насочвам тези чувства срещу децата. Както Хаим Гинът съветва в своята книга "Децата и ние" (Велика книга, между другото), предупреждавайте децата какво чувствате без да ги обвинявате пряко за това. Децата ни са умни и сами ще се сетят кога границата приближава.
И като заключение ще кажа, че обичам палавите деца, тези щурчета, които винаги са със страхотни идеи за поредната пакост. Смятам, че това са важните хора на утрешния ден, хората, които ще променят света към по-добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар