ЗА МАЛКИТЕ ДЕЦА С ГОЛЕМИТЕ
СЪРЦА

Източник: Интернет

Източник: Интернет
Днешната статия е продиктувана от една случка в детската градина, на която станах свидетел и силно ме потресе.
Две деца от групата, пред очите на трето дете,
стъпкаха едно паяче в двора но детското заведение.
На пръв поглед
нищо необичайно. Интересен беше развоят на събитията след това – от психологична
и от педагогическа гледна точка. Първото, което се случи, е че това трето дете
оплака като истински мъртвец клетото паяче. Аз, като съпричастен свидетел на
цялата случка, реших че трябва да погребем покойника и му направихме гроб.
Детето, обаче, разстроено продължи да плаче. Нарече другите две „убийци“ и
каза, че ще си отгледа паячета, които ще научи бързо да бягат, за да не ги
настъпват хората. Чисто по детски, то изрази своя гняв и бързо взе решение как
да помогне.
А какво се случва
с другите две деца?
На въпросът ми
какво ги е накарало да направят това. Едното каза, че го е било страх от
паячето и че мама така прави. Другото дете, се подсмихна многозначително и не
бе съпричастно към мъката, обхванала всички наоколо.
Това за пореден
път доказва, че децата, за добро или за зло, са точно копие на нас – родителите
и е много важно да реагираме адекватно в много ситуации. В групата понякога се
случва да влезе някоя малка буболечка. Тогава,
ние учителите я хващаме със салфетка и я отнасяме навън „на тревичката“, за да
си живее на свобода. Това, според нас, е най-хуманното дезинсектиране .
Случката
показва и колко децата са необременени
от предразсъдъците на нас големите. За едното дете това е паяче, което живее
сред нас хората и има пълното право да живее. Точно както нас, хората.
Нека възпитаваме
децата в любов към природата! Нека ние самите се помирим с природата! Нека им
покажем, че всяка твар на този свят – наречен наш общ дом – заслужава да живее!
А ето нещо
интересно и от света на паяците: